Митническото складиране е специален митнически режим, който позволява съхранение на несъюзни стоки на територията на ЕС за неограничен срок, без заплащане на вносни мита и ДДС. Режимът е идеален за вносители, които искат да отложат плащането на митнически задължения до момента на реална продажба, да използват склада като разпределителен център или да реекспортират стоките. За използване на режима е необходимо разрешение от митническите органи и внасяне на обезпечение в размер на 100% от потенциалните митни сборове.
Какво представлява режимът митническо складиране?
Митническото складиране е един от специалните митнически режими, уредени в Митническия кодекс на Съюза. То дава възможност за съхранение на стоки с произход извън Европейския съюз в одобрени от митническите органи помещения, без тези стоки да подлежат на облагане с вносни мита, ДДС и мерките на търговската политика.
На практика това означава, че вносителят може да внесе стоки на митническата територия на България, да ги съхранява за неопределен период от време и да плати дължимите митни сборове едва когато реши да пусне стоките в свободно обращение или да ги изнесе за друга дестинация.
Режимът има дълга история в международната търговия. В българското законодателство подобен механизъм съществува още от 1906 г., когато Законът за митниците е предвиждал възможност чуждестранните стоки да се „влагат в антрепозит". Терминът антрепозитен склад, произлизащ от френската дума за склад, все още се използва в търговската практика като синоним на митнически склад.
Кога се налага използването на митнически склад?
Режимът митническо складиране е подходящ в редица бизнес ситуации, при които класическият внос с незабавно плащане на мита и ДДС не е оптимално решение.
Когато крайната дестинация на стоките е неизвестна при пристигането им, митническият склад предоставя необходимата гъвкавост. Търговецът може да съхранява стоката, докато намери купувач, без да плаща митни сборове предварително. Ако стоката бъде продадена на клиент в друга държава членка или извън ЕС, тя може да бъде изведена от склада и изпратена директно, без изобщо да е преминала през режим внос в България.
При сезонни стоки или колебания в пазарното търсене складът действа като буфер. Вносителят може да натрупа запаси в периоди на ниско търсене и да ги освобождава постепенно при нарастване на продажбите. По този начин паричният поток се оптимизира, защото митните сборове се плащат само за реално продаденото количество.
За компании, които използват България като разпределителен център за региона, митническият склад е незаменим инструмент. Стоките могат да пристигат от трети страни, да се съхраняват и впоследствие да се разпределят към различни пазари – както в рамките на ЕС, така и извън него.
При транзитна търговия, когато стоките само преминават през България, без да са предназначени за местния пазар, митническото складиране елиминира ненужното заплащане и последващо възстановяване на митни сборове.
Какви видове митнически складове съществуват?
Митническите складове се делят на две основни категории според това кой има право да ги използва.
Обществените митнически складове са достъпни за всички лица, които желаят да складират стоки. Те се управляват от титуляр на разрешение, който предоставя складови услуги на външни клиенти. Този тип складове се делят на два подтипа. При тип I отговорността за стоките се носи съвместно от титуляря на режима и от складодържателя. При тип II цялата отговорност е върху титуляря на режима, т.е. лицето, което е декларирало стоките за митническо складиране.
Частните митнически складове са предназначени изключително за складиране на стоки, принадлежащи на титуляря на разрешението. Този модел е подходящ за компании с постоянен и значителен обем на вносни операции, които искат да имат пълен контрол върху складовите си запаси.
В българската практика най-разпространени са складовете от тип А (обществен) и тип С (частен). Разрешенията за тези складове се издават от директора на съответната Регионална митническа дирекция по местонахождение на складовите съоръжения.
Колко време могат да се съхраняват стоките?
Едно от най-големите предимства на режима митническо складиране е липсата на времево ограничение. За разлика от други специални режими като активно усъвършенстване, при които срокът е максимум пет години, стоките в митнически склад могат да престояват принципно неограничено.
Това важи при нормални обстоятелства. В изключителни случаи, когато естеството на стоките може да представлява заплаха за здравето на хората, животните, растенията или околната среда при дългосрочно складиране, митническите органи имат право да определят конкретен срок за приключване на режима.
За сравнение, при временно складиране (което е различен режим) срокът е ограничен до 90 дни от пристигането на стоките. След изтичането на този период стоките трябва да бъдат поставени под някой от митническите режими или да бъдат реекспортирани.
Какви операции са разрешени в митническия склад?
Стоките, поставени под режим митническо складиране, могат да бъдат подлагани на така наречените обичайни операции. Това са дейности, които не променят съществено вида и характеристиките на стоката, но допринасят за нейното запазване, подобряване на външния вид или подготовка за продажба.
Разрешените обичайни операции включват преопаковане и преетикетиране, разфасоване на едри количества в по-малки опаковки, почистване и ремонт на повреди от транспорта, сортиране и окачествяване, монтаж на аксесоари или елементи, които не променят основния характер на продукта, както и извършване на тестове и проверки за качество.
За извършването на обичайни операции не се изисква допълнително разрешение от митническите органи, но те трябва да бъдат уведомени предварително.
Ако обаче се налага по-съществена преработка или обработка на стоките, това вече излиза извън рамките на митническото складиране. В такива случаи митническите органи могат да разрешат използването на режим Активно усъвършенстване в рамките на митническия склад.
Как се получава разрешение за митнически склад?
Процедурата за получаване на разрешение за режим митническо складиране е електронна и преминава през няколко етапа.
Първата стъпка е регистрация в Е-портала на Агенция „Митници". За целта е необходим валиден квалифициран електронен подпис. След успешна регистрация заявителят получава достъп до системата за подаване на заявления.
Заявлението за разрешение се подава изцяло по електронен път и съдържа информация за заявителя, вида на склада, местоположението на складовите съоръжения, планирания обем на операциите и начина на водене на отчетност.
Към заявлението се прилагат документи, удостоверяващи правото на ползване на помещенията (собственост, наем), описание на съоръженията и мерките за сигурност, както и информация за системата за водене на материална отчетност.
Срокът за вземане на решение е 60 дни от датата на приемане на заявлението. Разрешенията за опериране на съоръжения за митническо складиране са безсрочни, за разлика от разрешенията за други специални режими.
Какво обезпечение се изисква?
Режимът митническо складиране изисква обезпечение на потенциалните вносни митни сборове. Размерът на обезпечението е 100% от дължимите мита, ДДС и евентуални акцизи за складираните стоки.
Обезпечението може да бъде под формата на паричен депозит или банкова гаранция. Изборът е на заявителя, но банковата гаранция е често предпочитаният вариант, тъй като не блокира оборотни средства на компанията.
При банкова гаранция, гарантът (банката) се задължава да плати солидарно с длъжника обезпечения размер на митническото задължение, ако то стане изискуемо. Гаранцията трябва да е издадена от банка, одобрена от митническите органи.
За склад от тип F, който е предназначен за военни организации или публични органи, обезпечение не се изисква.
Размерът на обезпечението се преразглежда периодично в зависимост от обема на складираните стоки. Ако стойността на стоките се увеличи значително, митническите органи могат да изискат увеличаване на гаранцията.
Какви са предимствата на митническото складиране?
Режимът предлага съществени финансови и оперативни предимства за вносителите.
Отложеното плащане на митни сборове е основното предимство. Вместо да плаща мита и ДДС в момента на пристигане на стоките, търговецът ги плаща едва при освобождаване за свободно обращение. При стоки, които се продават бавно или сезонно, това представлява значително облекчение за паричния поток.
Гъвкавостта при определяне на крайната дестинация позволява вземане на търговски решения след пристигането на стоките. Ако пазарните условия се променят, стоката може да бъде пренасочена към друга държава членка или реекспортирана, без изобщо да е платено мито в България.
При реекспорт на стоките мита и ДДС не се дължат изобщо. Това е особено ценно за компании, които използват България като хъб за дистрибуция към трети страни.
Възможността за извършване на обичайни операции добавя стойност към продуктите, докато те са все още под режим на отложено плащане. Преопаковането, етикетирането и подготовката за различни пазари се извършват без данъчна тежест.
Централизираното управление на запасите от една локация за множество пазари оптимизира логистичните разходи и ускорява времето за доставка до крайните клиенти.
Как се приключва режимът митническо складиране?
Режимът се приключва, когато стоките напуснат митническия склад и бъдат поставени под друго митническо направление. Възможностите са няколко.
Допускане за свободно обращение (внос) е най-честият начин за приключване. При него стоките се освобождават за свободно обращение на територията на ЕС след заплащане на дължимите мита, ДДС и евентуални акцизи. От този момент нататък стоките имат статут на съюзни и могат да се търгуват свободно в целия Съюз.
Износ (реекспорт) извън ЕС означава, че стоките напускат митническата територия на Съюза без да са платени мита. Това е изгодно при транзитна търговия или когато е намерен купувач в трета страна.
Поставяне под друг специален режим, например активно усъвършенстване, е опция при необходимост от преработка на стоките преди техния внос или износ.
Унищожаване под митнически контрол се прилага при стоки, които са станали негодни или дефектни. След унищожаването не възниква митническо задължение за унищоченото количество.
Изоставяне в полза на държавата е краен вариант, при който стоките се предоставят безвъзмездно на държавата. Обикновено се използва при стоки с ниска или нулева стойност, за които разходите по обработка надвишават ползите.
Каква е разликата между митнически склад и временен склад?
Двата вида складове често се бъркат, но служат за различни цели и имат различен статут.
Временният склад е място, където стоките престояват непосредствено след пристигането им на митническата територия, докато им бъде дадено митническо направление. Максималният срок на временно складиране е 90 дни. След изтичането на този срок стоките трябва да бъдат поставени под митнически режим, реекспортирани или се считат за изоставени в полза на държавата.
Митническият склад е специален режим, който позволява съхранение за неограничен срок. За разлика от временното складиране, тук стоките вече са поставени под конкретен режим и могат да се извършват обичайни операции с тях.
Разрешението за временен склад се издава от началника на митницата, докато разрешението за митнически склад се издава от директора на Регионалната митническа дирекция или от Централното митническо управление в зависимост от типа на склада.
Какви задължения има складодържателят?
Лицето, което управлява митнически склад, носи редица отговорности пред митническите органи.
Воденето на материална отчетност е задължително. Системата за отчетност трябва да бъде одобрена от митническите органи и да позволява проследяване на всяка стока от момента на влизане в склада до момента на извеждане.
Идентификацията на стоките е съществена част от контрола. Надзорното митническо учреждение определя специфични методи за разграничаване на различните партиди – пломби, печати, инвентарни номера и други маркировки.
Периодични инвентаризации се извършват от митническите органи за проверка на съответствието между документацията и реалните наличности. При констатирани разлики складодържателят дължи заплащане на митните сборове за липсващите количества.
Отговорност за липси и повреди носи складодържателят, освен ако не докаже, че те са причинени от непреодолима сила или злополука. Фирите и естествените загуби се признават само когато са надлежно документирани.
Забраната за продажба на дребно е категорична. В митническите складове не може да се извършва търговия на дребно, с изключение на специализираните магазини за безмитна търговия на летища и пристанища.
Често задавани въпроси
Мога ли да продавам стоки, докато са в митнически склад?
Да, стоките могат да сменят собственост, докато са под режим митническо складиране. Продажбата се документира с фактура без ДДС (чл. 32 от ЗДДС), а новият собственик става титуляр на режима.
Какви стоки не могат да се складират в митнически склад?
Принципно всички стоки могат да се складират, но за опасни, бързоразвалящи се или стоки със специални изисквания митническите органи могат да поставят допълнителни условия или да откажат разрешение.
Колко струва използването на обществен митнически склад?
Цената варира според складодържателя и включва наем за складова площ, такси за обработка, документация и допълнителни услуги. Средните цени в България започват от 3-5 лв. на палетомясто на ден.
Мога ли да използвам митнически склад за съхранение на акцизни стоки?
Да, но за акцизни стоки (алкохол, тютюневи изделия, горива) обезпечението покрива и дължимите акцизи, което значително увеличава размера на гаранцията.
Ако имате нужда от надеждни услуги за митническо складиране или митническо обслужване, екипът на xlog.bg разполага с над 33 години опит в логистиката и модерни складови съоръжения.